Transcript
Проектът Златоструй : реконструкция Явор Милтенов Институт за български език , БАН В нашата съвременност научните и в частност палеославистичните изследвания все повече са обвързани със създаването на проект . С тази дума обозначаваме замисъл , разработен план за осъществяването на нещо , идея , която при положителна финансово - административна санкция може и да получи разрешение за своето реализиране . Не по - различна в своята същност е ситуацията и през Средновековието ( тук имам предвид , разбира се , не технологията на кандидатстване и одобряване , а ангажимента с дадена инициатива : когато зад определено намерение с авторитет и средства застават институции в лицето на техните ръководители , не би било пресилено за това намерение да употребим също термина проект ). Достатъчно е да споменем делото на Кирил и Методий , приемането и дейността на техните ученици в България , т . нар . Златен век , периодите на разцвет на атонската и търновската , сръбската и руската книжовни традиции , за да установим , че днес окачествяваме като най - знакови именно тези явления в средновековната славянска писмена култура , които са обвързани с подкрепата на държавна или църковна власт , имат ясно изразен дългосрочен план и се характеризират с продължително въздействие , чийто резонанс се усеща с векове напред . Точно такъв е и случаят със създаването на старобългарската сбирка със слова на Йоан Златоуст , известна като Златоструй . Това е една от най - важните инициативи в сферата на книжовността и усвояването на византийските модели през Х в ., а резултатите от нейното осъществяване се възпроизвеждат по един или друг начин във всички литератури на Slavia orthodoxa през цялото Средновековие . Творческият замисъл за съставянето на Златоструй е ясно изложен в прословутото Предисловие , онасловено 1 . Според него , благоверният цар Симеон , като изследвал всички стари и нови , християнски и езически книги и като вникнал в произведенията на учителите ( т . е . на 1 Издавано многократно , напр . Срезневский 1867: 2–3, Малинин 1878: 30–31, Леонид 1893: 126–127 и др .– относително пълен списък вж . у Thomson 1982: 55, note 157, последвалите тази студия издания не променят с нищо историята на Предисловието . Новобългарски превод вж . у Иванова 1995, частичен английски у Thomson 1982: 47. патристичните автори ), се почудил на словесната мъдрост на Йоан Златоуст ; затова избрал от всички книги всичките му слова и ги поместил в една книга , която нарекъл Златоструй . Предисловието е безценен извор за възникването на Златоустовия хомилетичен свод . Благодарение на него лесно могат да се определят хронологическите рамки , в които е създадена първоначалната колекция от преводи на Златоустови творби – очевидно те обхващат годините на Симеоновото управление между 893 и 927. Титулуването на владетеля като дава възможност за още по - конкретно хронологизиране , тъй като , както е известно , това е титулатура , която Симеон използва от 913 г . насетне 2 . Наред с това , откриващият колекцията паратекст съдържа информация за поръчителската роля на владетеля , за участието му при наименуването на сбирката и за технологията на нейното съставяне – избор на слова от много книги . По този начин Предисловието поема функцията на своеобразно кратко описание на проекта , което избавя изследователя от необходимостта да интерпретира косвени данни , за да обясни първоначалния замисъл . Разгледаните свидетелства със своята конкретност са на пръв поглед достатъчни , понеже маркират синхронно най - важния момент , началото , и го обвързват с името на най - популярния средновековен български владетел . Изглежда в „ достатъчността ” на Предисловието се крие причината Златоструят все още да няма критическо издание и научният интерес към него да се ограничава до едва няколко студии , публикувани в рамките на повече от един век 3 . В настоящото изследване ще се опитам да обобщя моите наблюдения върху колекцията не според тази синхронна парадигма , а като история на нейния развой , възстановен с текстологически аргументи и съпоставителен анализ . Ще се спра на известни факти , разглеждани обаче в своята взаимна обвързаност , защото само по този начин може да се реконструира цялостната картина и да се открият важни процеси зад статистическата фактология . Може би най - важната особеност в историята на сбирката е , че тя е достигнала до нас не в своя оригинален вид , а посредством няколко редакции , съдържащи вторично избрани части от първоначалния състав 4 . Различни компилатори , независимо 2 На въпроса за получаването (?) на царска (?) титла от Симеон през 913 г . е посветено огромно количество литература , вж . напр . Златарски 1927: 356–401, Мутафчиев 1992: 184–189, Божилов , Гюзелев 1999: 252–253 ( Ив . Божилов ), Николов 2006: 128–151 и посочената библиография . 3 Сред тези , които поставят текстологическата история на Златоструя в центъра на научното дирене , могат да се посочат например студиите на Малинин 1878, Иванова 1976, Thomson 1982, Фомина 1990,2000 а . 4 Иванова 1976: 104–105, Thomson 1982: 45–46, Фомина 1990, 2000, 2000 а : 148, срв . и Малинин 1878:116–175. един от друг , са ползвали готовите преводи , за да съставят собствени сбирки , така че днес ние не разполагаме пряко с резултата от проекта Златоструй , а само с други проекти , които препредават части от оригинала . След като изследователят има пред себе си няколко разклонения с един и същ източник , то за да го възстанови , трябва да съпостави разклоненията текстологически . Първата основна колекция , отразяваща първоначалния Златоструй , е неговата пълна редакция . Тя представлява сбирка от 138 хомилии , които вероятно още на старобългарска почва са били разпределени в два тома ( съответно съставени от 45 и 93 статии ), а по - късно , може би в Русия , двата тома са се обединили в една книга 5 . В началото именно на пълната редакция ( и само в нея !) се помества Предисловието , онасловено , което означава , че тя е възникнала приживе на владетеля . Съставът включва славянски преводи на избрани Златоустови беседи върху новозаветните Послания на апостол Павел (48 слова и ексцерпти в компилации ), върху Деяния на апостолите (14), върху Евангелията на Матей и Йоан (6+1), върху Книга Битие (3), а също така и множество други произведения , принадлежащи и приписвани на същия автор , някои от които доста рядко срещани във византийската ръкописна традиция . В пълната редакция се срещат също така и славянски компилации от отделни пасажи , също със съответни аналози в произведения на Йоан Златоуст ( засега идентифицирани са 9 такива , вж . бел . 21). Общата тематика на ексцерптите е позволила те да бъдат подредени един след друг и така да формират отделни поучения , каквито не са известни на гръцката традиция . В пълната редакция освен това попадат преводите на 29 еклоги ( компилации от различни пасажи от Златоустови произведения ), считани за дело на бележития византийски дипломат и писател Теодор Дафнопат . Те обаче не се срещат в нито един от другите 5 Пълната редакция се разпространява главно в руски ръкописни източници , датиращи от Х V в . насетне . За единствения , при това частичен южнославянски препис – Хилендарски манастир , Атон , № 382, Х IV в .( други фрагменти : РГБ – Москва , М . 1702, 2 л ., единият между л . 121r и 122v, другият между 161r и 162v, БАН – Санкт - Петербург , 13.7.1., 6 л ., които са се намирали между л . 218v и 219r, БАН – Санкт - Петербург , сбирка на А . А . Дмитриевский , № 41, 6 л ., чието място е след последния л . 257v) вж . Богдановић 1978:150–151, Matejic, Thomas 1992: 498, Иванова 1979). В началото на всички руски ръкописи се помества съдържание на колекцията , в което се вписва заглавието и инципита на всяко слово . Само за първите 45 хомилии обаче е въведена допълнителна сегментация на хомилиите на отделни параграфи , като в съдържанието се дават и началата на тези номерирани параграфи , а в текста те се бележат с инициал и цифра в полето . Останалите 93 нямат такава маркировка . Наред с това руската традиция пази преписи на първия том без втория , т . е . ръкописи , съдържащи само първите 45 хомилии , а не 138 – вж . напр . БАН – Санкт - Петербург , 33.2.12, Х V в ., БАН – Вилнюс , F. 19, № 238, XVI в . и № 239, XVII в ., Национална библиотека – Варшава , BOZ. cim. 91, XV в . Тези преписи по правило са и текстологически по - изправни от пълните и навеждат на мисълта за два южнославянски източника на руската традиция на пълната редакция – а ) само първи том и б ) двата тома инкорпорирани в едно книжно тяло . Пълната редакция не е издавана научно досега . източници , възхождащи към Златоструя , и вероятно са привнесени допълнително от съставителя на пълната редакция . Второто основно разклонение в традицията на Златоструя е т . нар . кратка редакция 6 . Тя съдържа 81 Златоустови и Псевдо - Златоустови слова , повечето от които са подложени на съкращаване и редактиране без сверка с гръцките съответствия 7 . 62 хомилии се срещат и в пълната редакция , при това в същия превод ; 4 са компилации от преводи , също поместени в по - обширния състав ; 15 не се откриват в пълната редакция 8 . Дори само тези данни са достатъчни , за да онагледят , че съставителят е подбирал статии от същата тази Златоустова сбирка , която наричаме Златоструй ( преводите съвпадат с тези в пълната редакция ), но оригиналният свод , оказва се , е бил по - голям ( поне с петнадесетте слова , неизвестни на пълната редакция ). Сред тези петнадесет текста отново се срещат Златоустови хомилии върху новозаветните книги (4), а също и съзнателни или случайни славянски компилации , за създаването на които са ползвани два или повече източника (6, вж . бел . 21). В няколко кодекса кратката редакция е следвана от около 40 произведения , принадлежащи на различни автори , чиито особености също предполагат старинен превод . Прието е тази добавка да се нарича апендикс към кратката редакция 9 . Моите първоначални съпоставителни наблюдения сочат , че голяма част от словата в апендикса са текстологически зависими от статии , поместени във възникналия вече сборник с четива за триодния ( и по - конкретно – за великопостния ) цикъл , който за 6 Тази сбирка се пази само в руски ръкописни източници . Най - старият от тях е РНБ – Санкт - Петербург ,F. п . І .46, Х II в . ( вж . детайли у Срезневский 1867: 6–18, Малинин 1878: 58–71, СК 1984: № 74 и СК 2002:563–565, най - акуратно описание на съдържанието и подреждане на оригиналния състав на този дефектен кодекс се намира у Фомина 1993: 44–53, Георгиева 2003: 14–33). От изключителна важност за реконструиране на състава на тази колекция са копията й в кодексите БАН – Санкт - Петербург , 33.16.15,XV в ., РНБ – Санкт - Петербург , F.I.218, XVI в . и във Великите Макариеви чети - минеи , Х VI в . От печатните издания най - надеждно е това на И . В . Помяловский , който е един от авторите на проекта за публикуване на Макариевите минеи в края на XIX и началото на XX в . Плод на неговите усилия е публикацията на кратката редакция в рамките на ВМЧ 1899: 1180–1579. Издание по най - стария ръкопис от XII в . е извършено от Т . Георгиева (2003). 7 Тези особености стават очевидни най - напред от труда на В . Н . Малинин (1878) и от критическия апарат към изданието на десет хомилии от Златоструя , дело на същия автор (1910) – вж . също Срезневский 1867: 24–26, Соболевский 1910 – но са трайно въведени в научно обращение като текстологически доказано твърдение благодарение на ключовата студия на Фр . Томсън (Thomson 1982). 8 Съпоставката е извършена у Thomson 1982: 31–37. 9 Тази сбирка също се пази само в руски ръкописни източници и винаги е добавка към кратката редакция ( никога не се помества самостоятелно ). Основни за реконструкцията на вариращия й състав са посочените кодекси БАН – Санкт - Петербург , 33.16.15, XV в ., РНБ – Санкт - Петербург , F.I.218, XVI в . и преписите на Великите Макариеви чети - минеи , Х VI в . Благодарение на предприетата инициатива за издаването на Макариевите чети - минеи , днес разполагаме с печатна публикация на апендикса ( ВМЧ 1899: 1579–1987. краткост ще наричам тук Хомилиар 10 . Друга не по - малко значителна група текстове вероятно са заети от първоначалната Златоустова колекция – тя включва и текстологически по - добри версии на помествани в пълната и кратката редакции слова , и неизвестни на тези редакции хомилии 11 . Известни са и други сбирки , повече или по - малко различни от двете основни редакции . Те се откриват в единични кодекси и не дават допълнителен материал за състава на първоначалния свод , а само маркират сложните механизми на заемане от него . Само два примера : В ръкопис № 386 от Хилендарския манастир на Атон , датиращ от Х IV в ., е запазена сбирка от 61 Златоустови и Псевдо - Златоустови слова , известна като трета редакция на Златоструй 12 . Повечето от хомилиите намират аналог в разширената с апендикс кратка редакция , обаче едва установената чрез детайлна постатийна съпоставка текстологическа общност помежду им не оставя място за съмнение , че именно тя е единият извор за тази колекция 13 . Обаче в нея има и 7 преводни текста , които не са заети от този извор , защото са засвидетелствани само в пълната редакция . Тази особеност подсказва , че изборът на хомилии за съставяне на тази сбирка може да е бил извършен от първоначалната колекция , в която се е вляла разширената кратка редакция . Хилендарският сборник № 386 е изключително важно и практически единствено по рода си свидетелство за разпространението на текстовете от кратката версия на Златоструй сред южните славяни . Напоследък ми се удаде да установя , че в ръкопис Воскр . 115- бум . от ГИМ - Москва , също от Х IV в . и също писан в Хилендарския манастир на Атон , се е 10 Данни от предварителните съпоставителни наблюдения вж . по - долу в текста на изследването и по - специално бел . 19. 11 В 10 случая статии от апендикса съвпадат със статии в пълната и / или кратката редакция , като тези версии винаги превъзхождат в текстологическо отношение версиите в основните две разклонения , представящи Златоструя . Освен това , поне 8 текста не са засвидетелствани в пълната и кратката редакции , но биха могли да са част от първоначалния свод – компилациите app. 18 и 27, ексцерптите от Златоустови беседи върху Евангелието от Матей app. 16 и 17, може би и други хомилии от същия автор като app. 2, 11, 12, 15 ( вж . съответните статии у Thomson 1982). 12 Въведена в научно обращение от Кл . Иванова (1976). В други студии се третира като късна преработка (Thomson 1982: 3–4) и като версия на кратката редакция ( Фомина 1990: 297, 2000: 7–8, 2000 а : 95–99). Описания на ръкописа вж . у Богдановић 1978: № 386; Matejic, Thomas 1992: 501, за коригирането на датировката вж . Турилов , Мошкова 1999: № 259 и приложената литература , за глаголическите вписвания – Милтенов 2009-2010: № 15. Част от ръкописа е и един фрагмент , съхраняван в Русия , а именно БАН – Санкт - Петербург , 13.7.19, 1 л ., поместващ се между 178v–179r ( Бубнов , Лихачева , Покровская 1976: № 215, СК 1984: № 266; съмненията на Томсън за това , вж . Thomson 1982: 3, № 4 и 50,note 33, са неоснователни ). 13 Това съпоставително изследване на автора предстои да бъде дадено за печат .
