Preview only show first 10 pages with watermark. For full document please download

Transcript

  Проектът   Златоструй :  реконструкция    Явор    Милтенов    Институт    за   български   език  ,  БАН    В   нашата   съвременност   научните   и   в   частност   палеославистичните   изследвания   все   повече   са   обвързани   със   създаването   на   проект . С   тази   дума   обозначаваме   замисъл ,  разработен   план   за   осъществяването   на   нещо , идея , която   при   положителна   финансово - административна   санкция   може   и   да   получи    разрешение   за   своето    реализиране . Не   по -  различна   в   своята   същност   е   ситуацията   и   през   Средновековието ( тук   имам   предвид ,  разбира   се , не   технологията   на   кандидатстване   и   одобряване , а   ангажимента   с   дадена   инициатива : когато   зад   определено   намерение   с   авторитет   и   средства   застават   институции   в   лицето   на   техните    ръководители , не   би   било   пресилено   за   това   намерение   да   употребим   също   термина   проект ).   Достатъчно   е   да   споменем   делото   на   Кирил   и   Методий , приемането   и   дейността   на   техните   ученици   в   България , т . нар . Златен   век , периодите   на    разцвет   на   атонската   и   търновската , сръбската   и    руската   книжовни   традиции , за   да   установим , че   днес   окачествяваме   като   най - знакови   именно   тези   явления   в   средновековната   славянска   писмена   култура , които   са   обвързани   с   подкрепата   на   държавна   или   църковна   власт , имат   ясно   изразен   дългосрочен   план   и   се   характеризират   с   продължително   въздействие , чийто    резонанс   се   усеща   с   векове   напред . Точно   такъв   е   и   случаят   със   създаването   на   старобългарската   сбирка   със   слова   на   Йоан   Златоуст , известна   като   Златоструй . Това   е   една   от   най - важните   инициативи   в   сферата   на   книжовността   и   усвояването   на   византийските   модели   през   Х   в ., а    резултатите   от   нейното   осъществяване   се   възпроизвеждат   по   един   или   друг   начин   във   всички   литератури   на Slavia orthodoxa през   цялото   Средновековие . Творческият   замисъл   за   съставянето   на   Златоструй   е   ясно   изложен   в   прословутото   Предисловие , онасловено      1 .   Според   него , благоверният   цар   Симеон , като   изследвал   всички   стари   и   нови , християнски   и   езически   книги   и   като   вникнал   в   произведенията   на   учителите ( т . е . на   1   Издавано   многократно , напр . Срезневский 1867: 2–3, Малинин 1878: 30–31, Леонид 1893: 126–127 и   др .– относително   пълен   списък   вж . у Thomson 1982: 55, note 157, последвалите   тази   студия   издания   не   променят   с   нищо   историята   на   Предисловието . Новобългарски   превод   вж . у   Иванова 1995, частичен   английски   у Thomson 1982: 47.  патристичните   автори ), се   почудил   на   словесната   мъдрост   на   Йоан   Златоуст ; затова   избрал   от   всички   книги   всичките   му   слова   и   ги   поместил   в   една   книга , която   нарекъл   Златоструй . Предисловието   е   безценен   извор   за   възникването   на   Златоустовия   хомилетичен   свод . Благодарение   на   него   лесно   могат   да   се   определят   хронологическите    рамки , в   които   е   създадена   първоначалната   колекция   от   преводи   на   Златоустови   творби – очевидно   те   обхващат   годините   на   Симеоновото   управление   между 893 и 927. Титулуването   на   владетеля   като      дава   възможност   за   още   по - конкретно   хронологизиране , тъй   като , както   е   известно , това   е   титулатура , която   Симеон   използва   от 913 г . насетне 2 . Наред   с   това , откриващият   колекцията   паратекст   съдържа   информация   за   поръчителската    роля   на   владетеля , за   участието   му   при   наименуването   на   сбирката   и   за   технологията   на   нейното   съставяне – избор   на   слова   от   много   книги . По   този   начин   Предисловието   поема   функцията   на   своеобразно   кратко   описание   на   проекта , което   избавя   изследователя   от   необходимостта   да   интерпретира   косвени   данни , за   да   обясни   първоначалния   замисъл . Разгледаните   свидетелства   със   своята   конкретност   са   на   пръв   поглед   достатъчни , понеже   маркират   синхронно   най - важния   момент , началото , и   го   обвързват   с   името   на   най - популярния   средновековен   български   владетел . Изглежда   в  „ достатъчността ” на   Предисловието   се   крие   причината   Златоструят   все   още   да   няма   критическо   издание   и   научният   интерес   към   него   да   се   ограничава   до   едва   няколко   студии , публикувани   в    рамките   на   повече   от   един   век 3 . В   настоящото   изследване   ще   се   опитам   да   обобщя   моите   наблюдения   върху   колекцията   не   според   тази   синхронна   парадигма , а   като   история   на   нейния    развой , възстановен   с   текстологически   аргументи   и   съпоставителен   анализ . Ще   се   спра   на   известни   факти ,  разглеждани   обаче   в   своята   взаимна   обвързаност , защото   само   по   този   начин   може   да   се    реконструира   цялостната   картина   и   да   се   открият   важни   процеси   зад   статистическата   фактология . Може   би   най - важната   особеност   в   историята   на   сбирката   е , че   тя   е   достигнала   до   нас   не   в   своя   оригинален   вид , а   посредством   няколко    редакции , съдържащи   вторично   избрани   части   от   първоначалния   състав 4 . Различни   компилатори , независимо   2   На   въпроса   за   получаването (?) на   царска (?) титла   от   Симеон   през 913 г . е   посветено   огромно   количество   литература , вж . напр . Златарски 1927: 356–401, Мутафчиев 1992: 184–189, Божилов , Гюзелев  1999: 252–253 ( Ив . Божилов ), Николов 2006: 128–151 и   посочената   библиография . 3   Сред   тези , които   поставят   текстологическата   история   на   Златоструя   в   центъра   на   научното   дирене , могат   да   се   посочат   например   студиите   на   Малинин 1878, Иванова 1976, Thomson 1982, Фомина 1990,2000 а . 4   Иванова 1976: 104–105, Thomson 1982: 45–46, Фомина 1990, 2000, 2000 а : 148, срв . и   Малинин 1878:116–175.  един   от   друг , са   ползвали   готовите   преводи , за   да   съставят   собствени   сбирки , така   че   днес   ние   не    разполагаме   пряко   с    резултата   от   проекта   Златоструй , а   само   с   други   проекти , които   препредават   части   от   оригинала . След   като   изследователят   има   пред   себе   си   няколко    разклонения   с   един   и   същ   източник ,  то   за   да   го   възстанови , трябва   да   съпостави    разклоненията   текстологически . Първата   основна   колекция , отразяваща   първоначалния   Златоструй , е   неговата   пълна    редакция . Тя   представлява   сбирка   от 138 хомилии , които   вероятно   още   на   старобългарска   почва   са   били    разпределени   в   два   тома ( съответно   съставени   от 45 и 93 статии ), а   по - късно , може   би   в   Русия , двата   тома   са   се   обединили   в   една   книга 5 . В   началото   именно   на   пълната    редакция ( и   само   в   нея !) се   помества   Предисловието , онасловено      , което   означава , че   тя   е   възникнала   приживе   на   владетеля . Съставът   включва   славянски   преводи   на   избрани   Златоустови   беседи   върху   новозаветните   Послания   на   апостол   Павел (48 слова   и   ексцерпти   в   компилации ), върху   Деяния   на   апостолите (14), върху   Евангелията   на   Матей   и   Йоан (6+1), върху   Книга   Битие (3), а   също   така   и   множество   други   произведения , принадлежащи   и   приписвани   на   същия   автор , някои   от   които   доста    рядко   срещани   във   византийската    ръкописна   традиция . В   пълната    редакция   се   срещат   също   така   и   славянски   компилации   от   отделни   пасажи , също   със   съответни   аналози   в   произведения   на   Йоан   Златоуст ( засега   идентифицирани   са 9 такива , вж . бел . 21). Общата   тематика   на   ексцерптите   е   позволила   те   да   бъдат   подредени   един   след   друг   и   така   да   формират   отделни   поучения , каквито   не   са   известни   на   гръцката   традиция . В   пълната    редакция   освен   това   попадат   преводите   на 29 еклоги ( компилации   от    различни   пасажи   от   Златоустови   произведения ), считани   за   дело   на   бележития   византийски   дипломат   и   писател   Теодор   Дафнопат . Те   обаче   не   се   срещат   в   нито   един   от   другите   5   Пълната    редакция   се    разпространява   главно   в    руски    ръкописни   източници , датиращи   от   Х V в . насетне . За   единствения , при   това   частичен   южнославянски   препис – Хилендарски   манастир , Атон , № 382, Х IV в .( други   фрагменти : РГБ – Москва , М . 1702, 2 л ., единият   между   л . 121r и 122v, другият   между 161r и 162v, БАН – Санкт - Петербург , 13.7.1., 6 л ., които   са   се   намирали   между   л . 218v и 219r, БАН – Санкт - Петербург , сбирка   на   А . А . Дмитриевский , № 41, 6 л ., чието   място   е   след   последния   л . 257v) вж . Богдановић 1978:150–151, Matejic, Thomas 1992: 498, Иванова 1979). В   началото   на   всички    руски    ръкописи   се   помества   съдържание   на   колекцията , в   което   се   вписва   заглавието   и   инципита   на   всяко   слово . Само   за   първите 45 хомилии   обаче   е   въведена   допълнителна   сегментация   на   хомилиите   на   отделни   параграфи , като   в   съдържанието   се   дават   и   началата   на   тези   номерирани   параграфи , а   в   текста   те   се   бележат   с   инициал   и   цифра   в   полето . Останалите 93 нямат   такава   маркировка . Наред   с   това    руската   традиция   пази   преписи   на   първия   том   без   втория , т . е .  ръкописи , съдържащи   само   първите 45 хомилии , а   не 138 – вж . напр . БАН – Санкт - Петербург , 33.2.12, Х V в ., БАН – Вилнюс , F. 19, № 238, XVI в . и   № 239, XVII в ., Национална   библиотека – Варшава , BOZ. cim. 91, XV в . Тези   преписи   по   правило   са   и   текстологически   по - изправни   от   пълните   и   навеждат   на   мисълта   за   два   южнославянски   източника   на    руската   традиция   на   пълната    редакция – а ) само   първи   том   и   б ) двата   тома   инкорпорирани   в   едно   книжно   тяло . Пълната    редакция   не   е   издавана   научно   досега .  източници , възхождащи   към   Златоструя , и   вероятно   са   привнесени   допълнително   от   съставителя   на   пълната    редакция . Второто   основно    разклонение   в   традицията   на   Златоструя   е   т . нар . кратка    редакция 6  . Тя   съдържа 81 Златоустови   и   Псевдо - Златоустови   слова , повечето   от   които   са   подложени   на   съкращаване   и    редактиране   без   сверка   с   гръцките   съответствия 7 . 62 хомилии   се   срещат   и   в   пълната    редакция , при   това   в   същия   превод ; 4 са   компилации   от   преводи , също   поместени   в   по - обширния   състав ; 15 не   се   откриват   в   пълната    редакция 8 . Дори   само   тези   данни   са   достатъчни , за   да   онагледят , че   съставителят   е   подбирал   статии   от   същата   тази   Златоустова   сбирка , която   наричаме   Златоструй  ( преводите   съвпадат   с   тези   в   пълната    редакция ), но   оригиналният   свод , оказва   се , е   бил   по - голям ( поне   с   петнадесетте   слова , неизвестни   на   пълната    редакция ). Сред   тези   петнадесет   текста   отново   се   срещат   Златоустови   хомилии   върху   новозаветните   книги  (4), а   също   и   съзнателни   или   случайни   славянски   компилации , за   създаването   на   които   са   ползвани   два   или   повече   източника (6, вж . бел . 21). В   няколко   кодекса   кратката    редакция   е   следвана   от   около 40 произведения , принадлежащи   на    различни   автори , чиито   особености   също   предполагат   старинен   превод . Прието   е   тази   добавка   да   се   нарича   апендикс   към   кратката    редакция 9 . Моите   първоначални   съпоставителни   наблюдения   сочат , че   голяма   част   от   словата   в   апендикса   са   текстологически   зависими   от   статии , поместени   във   възникналия   вече   сборник   с   четива   за   триодния ( и   по - конкретно – за   великопостния ) цикъл , който   за   6   Тази   сбирка   се   пази   само   в    руски    ръкописни   източници . Най - старият   от   тях   е   РНБ – Санкт - Петербург ,F. п . І .46, Х II в . ( вж . детайли   у   Срезневский 1867: 6–18, Малинин 1878: 58–71, СК 1984: № 74 и   СК 2002:563–565, най - акуратно   описание   на   съдържанието   и   подреждане   на   оригиналния   състав   на   този   дефектен   кодекс   се   намира   у   Фомина 1993: 44–53, Георгиева 2003: 14–33). От   изключителна   важност   за    реконструиране   на   състава   на   тази   колекция   са   копията   й   в   кодексите   БАН – Санкт - Петербург , 33.16.15,XV в ., РНБ – Санкт - Петербург , F.I.218, XVI в . и   във   Великите   Макариеви   чети - минеи , Х VI в . От   печатните   издания   най - надеждно   е   това   на   И . В . Помяловский , който   е   един   от   авторите   на   проекта   за   публикуване   на   Макариевите   минеи   в   края   на XIX и   началото   на XX в . Плод   на   неговите   усилия   е   публикацията   на   кратката    редакция   в    рамките   на   ВМЧ 1899: 1180–1579. Издание   по   най - стария    ръкопис   от XII в . е   извършено   от   Т . Георгиева (2003). 7   Тези   особености   стават   очевидни   най - напред   от   труда   на   В . Н . Малинин (1878) и   от   критическия   апарат   към   изданието   на   десет   хомилии   от   Златоструя , дело   на   същия   автор (1910) – вж . също   Срезневский 1867: 24–26, Соболевский 1910 – но   са   трайно   въведени   в   научно   обращение   като   текстологически   доказано   твърдение   благодарение   на   ключовата   студия   на   Фр . Томсън (Thomson 1982). 8   Съпоставката   е   извършена   у Thomson 1982: 31–37. 9   Тази   сбирка   също   се   пази   само   в    руски    ръкописни   източници   и   винаги   е   добавка   към   кратката    редакция  ( никога   не   се   помества   самостоятелно ). Основни   за    реконструкцията   на   вариращия   й   състав   са   посочените   кодекси   БАН – Санкт - Петербург , 33.16.15, XV в ., РНБ – Санкт - Петербург , F.I.218, XVI в . и   преписите   на   Великите   Макариеви   чети - минеи , Х VI в . Благодарение   на   предприетата   инициатива   за   издаването   на   Макариевите   чети - минеи , днес    разполагаме   с   печатна   публикация   на   апендикса ( ВМЧ  1899: 1579–1987.  краткост   ще   наричам   тук    Хомилиар 10 . Друга   не   по - малко   значителна   група   текстове   вероятно   са   заети   от   първоначалната   Златоустова   колекция – тя   включва   и   текстологически   по - добри   версии   на   помествани   в   пълната   и   кратката    редакции   слова , и   неизвестни   на   тези    редакции   хомилии 11 . Известни   са   и   други   сбирки , повече   или   по - малко    различни   от   двете   основни    редакции . Те   се   откриват   в   единични   кодекси   и   не   дават   допълнителен   материал   за   състава   на   първоначалния   свод , а   само   маркират   сложните   механизми   на   заемане   от   него . Само   два   примера : В    ръкопис   № 386 от   Хилендарския   манастир   на   Атон , датиращ   от   Х IV в ., е   запазена   сбирка   от 61 Златоустови   и   Псевдо - Златоустови   слова , известна   като   трета    редакция   на   Златоструй 12 . Повечето   от   хомилиите   намират   аналог   в    разширената   с   апендикс   кратка    редакция , обаче   едва   установената   чрез   детайлна   постатийна   съпоставка   текстологическа   общност   помежду   им   не   оставя   място   за   съмнение , че   именно   тя   е   единият   извор   за   тази   колекция 13 . Обаче   в   нея   има   и 7 преводни   текста , които   не   са   заети   от   този   извор , защото   са   засвидетелствани   само   в   пълната    редакция . Тази   особеност   подсказва , че   изборът   на   хомилии   за   съставяне   на   тази   сбирка   може   да   е   бил   извършен   от   първоначалната   колекция , в   която   се   е   вляла    разширената   кратка    редакция . Хилендарският   сборник   № 386 е   изключително   важно   и   практически   единствено   по    рода   си   свидетелство   за    разпространението   на   текстовете   от   кратката   версия   на   Златоструй   сред   южните   славяни . Напоследък   ми   се   удаде   да   установя , че   в    ръкопис   Воскр . 115- бум . от   ГИМ - Москва , също   от   Х IV в . и   също   писан   в   Хилендарския   манастир   на   Атон , се   е   10   Данни   от   предварителните   съпоставителни   наблюдения   вж . по - долу   в   текста   на   изследването   и   по - специално   бел . 19. 11   В 10 случая   статии   от   апендикса   съвпадат   със   статии   в   пълната   и  /  или   кратката    редакция , като   тези   версии   винаги   превъзхождат   в   текстологическо   отношение   версиите   в   основните   две    разклонения , представящи   Златоструя . Освен   това , поне 8 текста   не   са   засвидетелствани   в   пълната   и   кратката    редакции , но   биха   могли   да   са   част   от   първоначалния   свод – компилациите app. 18 и 27, ексцерптите   от   Златоустови   беседи   върху   Евангелието   от   Матей app. 16 и 17, може   би   и   други   хомилии   от   същия   автор   като app. 2, 11, 12, 15 ( вж . съответните   статии   у Thomson 1982). 12   Въведена   в   научно   обращение   от   Кл . Иванова (1976). В   други   студии   се   третира   като   късна   преработка  (Thomson 1982: 3–4) и   като   версия   на   кратката    редакция ( Фомина 1990: 297, 2000: 7–8, 2000 а : 95–99). Описания   на    ръкописа   вж . у   Богдановић 1978: № 386; Matejic, Thomas 1992: 501, за   коригирането   на   датировката   вж . Турилов , Мошкова 1999: № 259 и   приложената   литература , за   глаголическите   вписвания – Милтенов 2009-2010: № 15.  Част   от    ръкописа   е   и   един   фрагмент , съхраняван   в   Русия , а   именно   БАН – Санкт - Петербург , 13.7.19, 1 л ., поместващ   се   между 178v–179r ( Бубнов , Лихачева , Покровская 1976: № 215, СК 1984: № 266; съмненията   на   Томсън   за   това , вж . Thomson 1982: 3, № 4 и 50,note 33, са   неоснователни ). 13   Това   съпоставително   изследване   на   автора   предстои   да   бъде   дадено   за   печат .