Transcript
ПРИСТИГАНЕТО НА ЛИЗИМАХ В ТРАКИЯ Петър ДелевИ в двете издания на университетския учебник по история набългарските земи в древността на Маргарита Тачева, още на първатастраница на първата глава, е допусната една неточност на израза,която поражда впечатлението, че около 325 г. пр. Хр. (и във всекислучай преди смъртта на Александър Велики) Лизимах от Пела еполучил от своя цар назначение като стратег на Тракия на мястотона загиналия Зопирион 1 Подчинената от Филип ІІ част на Тракия била организирана,било още в хода на завоюването й през 342 – 339 г. пр. Хр., било презпоследните години на Филиповото управление или най-късно отАлександър веднага след поемането на властта от него в 336 г. пр.Хр., като самостоятелна административна област, с управлението накоято бил натоварен специален “стратег на Тракия” . Нека ми бъде позволено да се възползвамот повода, който ми дава изясняването на този незначителен проб-лем, за да поднеса на професор Тачева в посветения на нейния юби-лей том своите искрени почитания. 2 . Поименно саизвестни трима стратези на Тракия от времето на Александър Вели-ки – линкестиецът Александър, син на Аероп, Мемнон и Зопирион.Първият от тях бил потомък на стария династически дом на Лин-кестида в Горна Македония 3 1 М. Тачева. История на българските земи в древността. Втора част. Развитие и разц-вет на робовладелското общество (София, Наука и изкуство, 1987), 11; История на българс-ките земи в древността през елинистическата и римската епоха (София, Университетскоиздателство “Св. Климент Охридски”, 1997 2 ), 13. ; царската кръв го поставяла сред по-тенциалните претенденти за македонския престол, предопреде- 2 Diod. 17.62.5; Arr. anab. 1.25.2. Cp. H. Berve. Das Alexanderreich auf prosopographischerGrundlage 1 (München, 1926), 228; H. Bengtson. Die Strategie in der hellenistischen Zeit 1 (Mün-chen, 1937 = Mün chener Beiträge zur Papyrusforschung und antiken Rechtsgeschichte , H. 26), 39-40; К. Йорданов. – История (1994, 4-5), 1-12; същият. Политическите отношения между Македония и тракийските държави (359-281 г. пр. Хр.) ( София, 1998 = Studia Thracica 7), 99-160. 3 За Александър, син на Аероп вж. J. Kaerst. – RE 1 (1894), 1435 (No 12); H. Berve. Op.cit . (бел. 2), 2, 17-19 (No 37). 2 ляйки трагичната му съдба. През 336 г. пр. Хр., след убийството наФилип II двамата братя на Александър, Хероменес и Арабей 4 , билиобвинени в съучастие и екзекутирани; самият той обаче бил поща-ден, било защото пръв приветствал своя съименник като цар и гопридружил въоръжен в двореца 5 , било като зет на влиятелния Ан-типатър 6 . Изглежда или тази протекция е била твърде силна, иливерността на линкестиеца е била над всяко съмнение (допустимо еда се предположи, че той е бил сред юношеските другари на Фили-повия син), защото съдбата на братята му все още не хвърля петновърху неговата кариера през следващите години. През 336 – 334 г.пр. Хр. той е именно първият известен стратег на Тракия 7 , но изг-лежда не е съпровождал Александър Македонски в похода срещутрибалите и илирите през пролетта на 335 г., тъй като в Тива по товавреме бил пуснат слух, че той, а не уж умрелият по време на походацар, се насочвал с войски срещу въстаналите гърци 8 . През 334 г. си-нът на Аероп е трябвало да изостави длъжността си в Тракия, за дапридружи македонската армия в Азия, след като вероятно лично еръководил набора на тракийските контингенти. Той се споменава потова време сред хетайрите на Александър 9 , получава отговорни ми-сии 10 и дори става командир на тесалийската конница 11 . Още преззимата на 334/333 г. пр. Хр. обаче срещу него е повдигнато обвине-ние в заговор за измяна 12 и той е арестуван, но (вероятно отново зада се избегне конфликт с Антипатър) не е съден веднага, а прекарва3 години във вериги 13 . Едва на процеса срещу Филотас (330 г. пр. Хр.в Дрангиана) Александър, синът на Аероп, също бил осъден и екзе-кутиран 14 4 H. Berve. Op. cit . (бел. 2), 2, 169 (No 355), 80 (No 144). . 5 Arr. anab. 1.25.2; Justin. 11.2.2; Curt. 7.1.6. 6 Curt. 7.1.7; Justin. 11.7.1. У Диодор (Diod. 17.80.2) Александър е посочен неправил-но като зет на Антигон . 7 Arr. anab. 1.25.2. 8 Arr. anab. 1.7.6. 9 Diod. 17.32.1. 10 Arr. anab. 1.17.8. 11 Arr. anab. 1.25.2. 12 Arr. anab. 1.25.3-10; Diod. 17.32.1-2; Curt. 7.1.5-6. 13 Diod. 17.80.2; Curt. 7.1.6. 14 Diod. 17.80.2; Curt. 7.1.5-9. 3 При потеглянето си на изток в 334 г. пр. Хр. Александър оста-вил като свой наместник в Македония 64-годишния Антипатър, синна Йолай, изтъкнат военачалник и дипломат и един от най-близкитесъратници на Филип 15 . Антипатър бил провъзгласен за “стратег наЕвропа” 16 ; в сферата на неговите очевидно твърде широки пълно-мощия влизало и управлението и контрола над всички подчинени исъюзни територии на континента. Под негово разпореждане бил ос-тавен значителен войскови контингент – 12 000 пехота и 1 500 кон-ници 17 . Като “стратег на Европа” и пълномощен представител наАлександър, Антипатър би следвало да е разполагал и с върховнатавласт над Тракия и “стратегът на Тракия” да му е бил подчинен 18 Оскъдните, но многозначителни сведения за другите двамастратези на Тракия, Мемнон и Зопирион, ни изправят пред редтрудно разрешими фактологически и хронологически проблеми. У Диодор Сицилийски срещаме следния разказ: “Когато Аристофонтбил архонт в Атина, в Рим консули станали Гай Домиций и Авл Кор-нелий. В тази година до Гърция достигнала вестта за битката край Ар-бела, и много от полисите били обезпокоени от нарастването на маке-донското могъщество и решили, че трябва да поведат борба за свободатаси докато персийската кауза е още жива. Те очаквали, че Дарий ще гиподпомогне и ще им изпрати много пари, с които биха могли да набератголяма армия от наемници, докато Александър не би могъл да разделисилите си. Ако ли пък сега биха наблюдавали пасивни окончателния разг- ром на персите, гърците биха останали сами и никога вече не биха моглида помислят за възстанвяване на собствената си свобода. Гърците билиподбуждани към въстание и от избухналия по това време метеж в Тра-кия. Понеже разполагал с военни сили и бил изпълнен с гордост, назначе- .Твърде допустимо е да се мисли, обаче, че от самото начало статутъти взаимната субординация на двамата стратези не са били доста-тъчно стриктно определени. 15 За Антипатър вж. J. Kaerst. – RE 1 (1894), 2501-2508 (No 12); H. Berve. Op. cit . (бел.2), 2, 46-51 (No 94); H. Bengtson. Op. cit. (бел. 2) 1, 15-63; D. K. Kanatsulis. Antipatros. EinBeitrag zur Geschichte Makedoniens in der Zeit Alexanders und der Diadochen (München, 1942);idem. – Makedonika 8 (1968), 121-181. 16 Diod. 17.118.1; 18.12.1; cp. Arr. anab. 1.11.3; 7.12.4; Curt. 3.1.39; Justin. 11.7.1. 17 Diod. 17.17.5. 18 H. Berve. Op. cit . (бел. 2), 1, 227-228; H. Bengtson. Op. cit. (бел. 2), 1, 38-45. 4 ният за стратег на Тракия Мемнон разбунтувал варварите, въстаналсрещу Александър и, като застанал начело на значителна войска, бил го-тов открито да воюва. Ето защо Антипатър, като събрал цялата сиармия, настъпил през Македония в Тракия и повел война с Мемнон. Притова положение спартанците разбрали, че им се представя удобен мо- мент да предприемат планираната война, и призовали гърците заедно стях да се вдигнат на борба за свободата си. Атиняните, които повече отвсички други гърци били задължени на Александър, не се присъединили;но повечето от пелопонесците, както и някои от останалите се съгла-сили и се записали за войната. Според възможностите си отделните по- лиси вписвали в набора най-добрите си младежи и събрали не по-малко от20 хиляди пехота и 2 хиляди конница. Спартанците стоели начело с ця- лата си войска, готови да се борят срещу общия враг, а върховното ко- мандване поел цар Агис. Когато Антипатър научил за съсредоточаванетона гърците, приключил както могъл войната в Тракия и се отправил сцялата си армия в Пелопонес.” 19 Консулството на Гней Домиций Кал-вин и Авл Корнелий Кос Арвина се пада в 332 г.; архонтството наАристофонт – чак в 330/329 г. пр. Хр. Битката при Арбела (Гавгаме-ла) е била през есента на 331 г. (тоест в началото на предишната ар-хонтска година – тази на Аристофанес). Въстанието на Агис III е за-почнало изглежда още през 332 г. и е завършило с битката при Ме-галополис през лятото или може би също през есента на 331 г. Отхронологическата бъркотия у Диодор може да се извлече като ука-зание за датата на Мемноновия бунт единствено връзката със съби-тията в Пелопонес: Антипатър прекратил набързо войната в Тра-кия, за да предприеме спешни действия срещу Агис вероятно през331 г. пр. Хр. 20 Бунтът на Мемнон очевидно не е имал някакви същественипоследици за своя организатор, който изглежда е запазил поста сикато стратег на Тракия в следващите години; според Курций Руф,едва през 326 г. пр. Хр. той бил изпратен при Александър в Индиясъс значителни подкрепления – 5 000 тракийски конници, 7 000 пе-хота и голямо количество оръжие 21 19 Diod. 17.62.1-63.1. . Последното сведение впрочем е 20 За Мемнон вж. H. Berve. Op. cit. (бел. 2), 2, 254 (No 499); F. Stahelin. – RE 15 (1931),653-654. За Агис III вж. H. Berve. Op. cit. (бел. 2), 2, 8-9 (No 15). 21 Curt. 9.3.21. 5 несигурно, тъй като Диодор (който не споменава имена) дава другицифри за подкрепленията; в паралелният разказ на Ариан пък сат-рапът на Партия и Хиркания Фратаферн довежда в Индия оставениназад тракийци 22 . В литературата е наложена хипотезата, че бунтътна Мемнон е бил насочен само срещу наместника на АлександърАнтипатър и произтичал от неуредените взаимоотношения междудвамата стратези; Карл Белох дори го окачествява като “пред-шественик на борбите между диадохите” 23 Диодор, който единствен разказва за бунта на Мемнон, за съ-жаление не споменава нищо за другия стратег на Тракия, Зопирион,а сведенията за него у Юстин и Курций Руф са хронологически не-съвместими. Според Юстин, Александър научил за злополучния по-ход на Зопирион “в Скития” от писмо на Антипатър, което получилслед смъртта на Дарий III (лятото на 330 г. пр. Хр.) и което съдържа-ло също сведения за войната на Антипатър срещу спартанския царАгис (331 г. пр. Хр.) и за похода на епирския цар Александър, братна Олимпиада и вуйчо на Александър Македонски, в Италия (330 г.пр. Хр.). 24 . “Зопирион, оставен от Александър Велики за префект наПонта (praefectus Ponti ab Alexandro Magno relictus), като смятал, че аконе извърши със собствени сили никакви подвизи, ще се покаже бездеен,събрал 30 хилядна войска и започнал война със скитите (Scythis bellumintulit); той загинал с цялата си войска и така бил наказан за неразумно започнатата война срещу народ, който не бил виновен в нищо.” 25 22 Diod. 17.95.4; Arr. anab. 5.20.7. Кур-ций Руф също говори за писмо, получено от Александър, само чемного по-късно – през зимата на 325/324 г. пр. Хр., след завръщанетона Александър в Персия; то съдържало сведения за събитията, ста-нали в Европа и Азия по време на покоряването на Индия (т. е. през327 – 325 г. пр. Хр.). “Зопирион, управител на Тракия (Thraciae praeposi-tus), докато бил на поход в земите на гетите, бил унищожен с цялата сиармия от внезапно надигналата се стихийна буря. Научавайки за това 23 K. J. Beloch. Griechische Geschichte (Berlin – Leipzig, 1924-1931 2 ), 3.1, 647.1. 24 Justin. 12.1.4-5. 25 Justin . 12.2.16-17; cp. 2.3.4, 37.3.2. Trog. prol. 12 съобщава, че разказът за гибелта наЗопирион “в Понта” бил част от голямо отстъпление, посветено на дейността на Анти-патър в Европа и съдържащо сведения, освен за походите на епирския цар Александъри на Зопирион, и за този на спартанския цар Архидам в Италия (343-338 г. пр. Хр.), къмкоето била добавена и най-старата история на италийските племена.
