Transcript
293 ФРАГМЕНТИ ОТ СТЕНОПИСИ НАД ВХОДНАТА ВРАТА, СВЪРЗВАЩА ГАЛЕРИЯТА С НАРТЕКСА НА ХРАМА „РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО” В АРБАНАСИ 1 Пламен Събев , Хитко Вачев Галерията на митрополитската църква „Рождество Христово” в Арбанаси е изключително богата на иконографски сюжети. В периода от завършване на консервацията и реставрацията до днес редица специалисти изследват изображенията в параклиса „Св. Йоан Кръстител”, преддверието му и галерията , изказвайки мнения и тези ( Прашков 1979, 120; Геров 1996a, 31 – 37; Геров 1996 b, 3 – 13; Климукова 1999, 19 – 29; Bakalova 2003, 9 – 19; Куюмджиева 2002, 51 – 57; Куюмджиева 2003, 33–40; Бакалова 2005, 39 – 51; Събев 2007, 159 – 178; Вачев, Събев, Косева 2008, 177 – 215; Вачев 2008, Кунева 2010, 20 – 28; Bakalova 2012, 569 – 586 2 ). В повечето случаи изводите в техните трудове се развиват, обогатяват като изворов материал, все повече навлизайки в дълбочината на проблеми, свързани с иконографията, стилистиката и прототипите на самите стенописи. На пръв поглед изглежда, че към настоящия момент всички изображения са идентифицирани и подробно анализирани . Изключително полезен източник на информация конкретно за църквата „Рождество Христво” в Арбанаси е излезлият от печат „Корпус на стенописите от XVII век в България” , с автори Георги Геров, Елка Бакалова и Цвета Кунева (Корпус 2012, 91 – 125). Същевременно, при по - внимателен оглед на декоративната украса се установява, че продължават да изплуват изображения от миналото, които досега не са били обект на проучване . При съвместната ни работа през 2012 г. констатирахме , че върху южната стена в трети травей от галерията на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси са запазени фрагменти от стенописи, които до този момент не са изследвани . Става въпрос за изображения, които са разположени върху лицевата, полуарковидната сводова част над входа, свързващ нартекса със самата галерия (Ил. 1). Мястото , 1 Това изследване бе представено на 12 октомври , 2012 г . като доклад с мултимедия по време на симпозиум на тема „Църковните изкуства – история, теория, опазване” , посветен на 20- годишнината от създаването Катедра „Църковни изкуства” при Православен богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” . 2 Благодаря на чл. кор. проф. Е. Бакалова за предоставената ни литература . 294 върху което са изписани , представлява отстъп с дълбочина около 5 см спрямо лицето на стената. То е подмазано грижливо с варова мазилка и вероятно е изписано паралелно с общия стенописен слой в галерията през 1643 г . Съществено в случая е това, че близо до самия вход е разположен ктиторски надпис. От съдържанието му става ясно, че архонтът господин Зото е предоставил средства за изписване на „ΠΡΟΠΕΙΛΑΪΟΝ” ( от старогръцки προπύλαιον – параден вход, образуван от колонади и портици) ( Герасимова - Томова 1979, 206; Корпус 2012, 122). Явно е , че мястото, за което става дума в текста, не е случайно подбрано за поместването на стенописи. То има своите смислови съотвествия с богослужението и символиката в църковното изкуство. В краищата на извивките на парадния вход са заработени две големи железни скоби. Те са със заоблени върхове, извити нагоре към сводовата част на галерията . Върху едната е запазена халка за прикрепване към някакъв, сега липсващ механизъм. Според нас, тези скоби имат определена функция, свързана до известна степен с темата на стенописите . Преди да представим виждането си по този въпрос, ще се спрем детайлно на самите стенописни изображения. В източната част на дъговидния пояс над входната врата, е представена фигурката на Козирог (Ил. 2) . Тя се идентифицира по очертанието на рога в предната част на главата. Окото на животното по специфичен начин е изписано обърнато, а бялата козина е рисувана чрез ситно щрихиране с върха на четката. При направеното сравнение с фигурката на Козирог от „Колелото на живота”, разположено на източната стена на същата галерия (Ил. 4), се установява стилистично и иконографско сходство – по идентичен начин са рисувани окото, козината, както и положението на тялото. В полуарковидното поле следва друго изображение , което е доста разпокъсано и избледняло. То наподобява водно петно. Следвайки последователността на Зодиака, това може да се идентифицира като „Водолей”. Ако съпоставим водата (без да са запазени бликове от вълни) с „Водолей” в „Колелото на живота”, ще установим определена разлика – представена е човешка фигурка, държаща глинен съд , от който се изливат водни струи. Следващите изображения представляват две бледи петна , запълнени с охра и преливащи в бяло. Те изглеждат като зодиакалния знак „Риби” . Идентификацията им е условна , поради загуба на контурите. Обръщайки поглед отново към „Колелото на живота” установяваме, че и там, въпреки професионалната намеса на реставраторите, зодията „Риби” също не е цялостно съхранена – двете едри риби са доста избледнели, а надписите към тях не са запазени. Във втората половина на арката над входната врата отново се локализира фигурка на някакво животно – „Овен” (?) . Следва по - добре запазения „Телец” (Ил. 3) и в края се очертават допоясно силуетите на човешки фигури – вероятно „Близнаци” . Във високата част, над тези фигурки също е имало 295 изображения, които днес не могат да бъдат различени, но биха могли да се определят в следната логична последователност: „Рак”, „Лъв”, „Дева”, „Везни”, „Скорпион”, „Стрелец”. В страничните полета, там където се съчетават композициите от Стария Завет и дъговидното пространство с разглежданата стенопис е оформена заключваща червена рамка. За съжаление , съхраненото е твърде малко, за да се правят категорични изводи, но все пак, проучвайки достигналите до нас образи , можем изкажем някои идеи. За целта отново обръщаме поглед към онази част на галерията, където е изписано „Колело на живота”, в чийто трети пояс са подредени и подробно вплетени и анотирани дванадесетте зодиакални знака. От представения сравнителен анализ на изображенията над входната врата следва възможността те да бъдат определяни като самостоятелна част от зодиакалните символи (Ил. 5) . Както вече отбелязахме , между двете композиции се констатира определено сходство, както и частични разлики в рисунъка и трактовката на фигурите . И тук резонно възникват въпросите – кое е наложило повторното илюстриране на зодиакалните символи и защо едни и същи сюжети да се повтарят на близки разстояния в едно и също пространство ? Според нас , в случая не става дума за самоцелно запълване на пространството над входната врата . Считаме, че има редица основания, останките от стенописната украса над входната врата да бъдат разглеждани като част от един цялостен иконографски сюжет – „Всяко дихание да хвали Господа” (илюстрации по Давидовите псалми 148, 149 и 150 ). Преди да изложим аргументите си в подкрепа на това мнение, ще посочим някои изследвания , които ни дадоха основание да търсим отговора на поставения въпрос в тази посока . За първи път голяма част от стенописите с принадлежащите им надписи от галерията на църквата „Рождество Христово” са обнародвани в монографичното изследване на Любен Прашков (Прашков 1979, 120– 153). Впоследствие Атанас Божков прави подробен анализ на идеята за уповаването на човечеството в астрологията и отражението на тези представи в античното и средновековно изобразително изкуство (Божков 1988, 148) . Проследяват се множество западни и източноправославни паметници от различни периоди, в които заедно с астрологическите кодове се виждат персонификации на четирите основни стихии – земя, въздух, огън и вода . Според автора на изследването присъствието на зодиакалните знаци , като част от иконографията на различни композиции в църквите означава , че в центъра на света е Създателят Христос, управляващ хода на времето във всеки един етап от човешкия живот (Божков 1988, 148– 149). Впоследствие Георги Геров предлага нов поглед към функциите и предназначението на цялостната украса в галерията на храма (Геров 1996 b, 3 – 13) . Като важен момент за настоящата работа са неговите виждания за мястото 296 на стенописите в близост до входната врата към нартекса и тяхната смислова функция . Елка Бакалова представя един значителен аспект от цялостната декорация на арбанашкия храм – иконографските източници на „Колелото на живота” , проследявайки развитието на композицията и през по - късните периоди на Възраждането ( Bakalova 2003, 9 – 24 ; Бакалова 2005, 39– 51). Николина Климукова подробно разглежда изображенията на Давидовите псалми в контекста на останалите старозаветни теми от същата галерия (Климукова 1999, 19 – 29). Маргарита Куюмджиева достига до съществени изводи и заключения относно старозаветните илюстрации по книга Битие и Давидовите псалми в монументалното изкуство през XV – XVII век. Тя обръща специално внимание на сцените върху южната и северната стени от трети дял в галерията на „Рождество Христово” в Арбанаси (Куюмджиева 2003, 33– 40). В публикация , разглеждаща „Вселенските събори” и тяхното място в контекста на цялата иконографска програма на параклиса, преддверието и галерията на храма , се акцентира на сюжетите, разпределени в първи и втори травей (Събев 2007, 162) . Аргументирано в нея се доказва, че те са пряко свързани с богослужебната практика и църковния календар за месец септември. Като допълнение към темата в самостоятелно изследване са обнародвани надписите от дървените обтегачи, даващи ясна представа за специално подбраните богослужебни текстове, смислово свързани с всички стенописни сцени във въпросните пространства (Вачев, Събев, Косева 2008, 177 – 215). През 2012 година в сборник, посветен на румънския историк Стефан Андрееску, отново Елка Бакалова публикува своя статия, представяща иконографията на св. Богородица Ты еси Лоза Истинная , включена в програмата на галерията на същия храм ( Bakalova 2012, 569 – 586). Паралелно с това тя прави обзор на досегашните достижения в работата на българските изкуствоведи. В контекста на тази ретроспекция от публикации, ще припомним, че в първия травей, отделящ най - източната част на галерията , е разгърната на части композицията „Всяко дихание да хвали Господа”. В зенита на свода е изобразен Иисус Христос в медальон, обкръжен от небесните сили. В по - ниските регистри са подредени различни групи от прославящи Великия съзидател, Творец на небето и земята (срав . Пс. 134, 135, 148, 149, 150). Съобразно каноните и традиционните модели на южната стена е представена част от животинския свят, който също се включва в прославата на Животворящия Иисус Христос, единороден с Отец и Св. Дух. Идеята тук е да се свържат текстовете от Стария и Новия Завет в една обща иконографска схема. На един от хълмовете са изписани птици, теле, камила, елен, слон, влечуги, причудливи хищници и други подобни твари, които в унисон със старозаветните песни , прославят своя Създател. Във 297 втори травей са изписани сцени по книга „Битие” . В третия травей на южната стена са илюстрирани епизоди от историята на св. пророк Моисей (Куюмджиева 2003, 33 – 40), а разделителната зона между първи и втори обтегач предопределят възпоменания съобразно църковния календар за периоди на месеците септември – октомври (Събев 2007, 172, обр. 5) . Споменатите изображения не са изолиран случай в умозрителния свят на Православието. В определени зони на църквите от X ІV– XVII век са запазени редица примери, които илюстрират текстовете от Стария Завет и по - конкретно т.н . Хвалитни (Давидови) псалми в комбинация със зодиакални знаци . Тук няма да се спираме подробно на всичките текстове, предопределящи развитието на тази сложната иконография . С оглед целта на изследването ни, ще обърнем внимание на онези пасажи от Псалтира, които считаме, че имат пряко отношение към литургичните последования и изобразяването на композицията със загадъчните фигурки в полуарковидното поле над входа в галерията . В Псалм 148, стихове 4 –10 се казва : Хвалете Го небеса на небесата и води, които седят по - високо от небесата. Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза – и се създадоха), заповяда и се сътвориха; постави ги за вечни векове, даде наредби, които няма да се нарушат. Хвалете Господа от земята Вие, големи риби и всички бездни, огън и град, сняг и мъгла, и ти бурний ветре, който изпълняваш словото Му, планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри, зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати 3 . Като част от богатата богослужебна литература този откъс се изпълнява по време на древната монашеска Утреня веднага след светилните ексапостиларии. Включва по канон Псалмите 148, 149 и 150. Самият 150 - ти Псалм, ст. 6 - ти завършва с Всичко що диша, да хвали Господа . Въз основа на тези текстове и богатата литургична практика в източната част на галерията – първи и втори травей е поместена композицията „Всяко дихание” . Самата иконография представлява сложен вариант на подробно илюстриране самите хвалебни псалми. Тя най - често е срещана в големите духовни средища. Така например в притвора на параклиса „Преображение Господне” , в Хрельовата кула на Рилския манастир (Прашков 1973, 64) , е изобразен Христос Вседържител, обкръжен от небесните сили, а по стените са представени различните групи на хвалещите според Давидовите псалми (Мавродинова 1995, 69). С идентичен иконографски сюжет са запазените стенописи от 1349 г. в църквата „Св. Архангел Михаил” в Лесновския манастир. В преддверието на този храм са изписаните фигурки на всички живи същества по земята, величаещи седналия на централно място Създател – Господ Иисус Христос. 3 Цитатите в настоящата статия са от Библия, издание на Св. Синод на Българската православна църква от 1991 г.
